и твоя ред ще дойде

25.04.2012 § Вашият коментар

Капанът за мишки

Един плъх наблюдавал през дупка в стената как фермерът и жена му отварят някакъв пакет. Каква ли храна имало вътре? За негов ужас плъхът видял да изваждат от пакета капан за мишки.

Решил, че е най-добре да предупреди всички животни във фермата:

– В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата! – викал плъхът.

Кокошката се оваляла в прахта, вдигнала глава и изкудкудякала:

– Извинете г- н Плъх, разбирам колко обезпокоително е това за вас, но мен изобщо не ме засяга. Няма за какво да се притеснявам.

Плъхът отишъл при прасето:

– В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата!

– Съжалявам, г-н Плъх – казало със съчувствие прасето, – но не мога да направя нищо освен да се моля за вас, което ви уверявам, че ще направя.

Плъхът се обърнал и към кравата:

– Олеле. Капан за мишки?! Аз съм в смъртна опасност. – Ха! Ха! Ха! – присмяла му се тя.

Накрая плъхът се прибрал в къщата с наведена глава и примирен, че трябва сам да се справи с надвисналата опасност.

Същата нощ в къщата се чул звук от щракване на капана за мишки. Жената на фермера се втурнала да види какво се е хванало. В тъмнината тя не видяла, че капанът е защипал опашката на отровна змия. И змията я ухапала. Фермерът веднага я закарал в болница, където тя скоро вдигнала температура. И понеже всички знаят, че висока температура се лекува най-добре с прясна пилешка супа, фермерът взел брадвата си и се запътил към стопанския двор за основната съставка на супата – кокошката.

Дълго боледувала жена му и много приятели и роднини се изредили да седят край леглото и. За да нагости всички, фермерът заклал прасето.

Накрая, след дълго боледуване жената починала. За погребението дошли толкова много хора, че за да ги нахрани, фермерът трябвало да заколи и кравата.

Из „Скритият дар“ на Джериес Авад

Advertisements

чудо – откровено за свободата по телевизия

06.03.2012 § 4 Коментари

За пръв път чувам да се говори откровено по телевизия. Двама от събеседниците дори бяха учудени, от това, че се случва (по мимиките им). Въпреки че, доста абстрактно се говореше, се говореше за неща, за които се мълчи, може би целенасочено. Смятам това е единственото стойностно излъчване на предаване, което е било в тая телевизия. По принцип и самото предаване не харесвам. Това последно излъчване Мира Баджева каза, че иска да завърши добре и чисто и го направи. Пожелавам и това да я доведе до по-смислени бъдещи проекти! Следва видеото за свободата в България, първия път, който виждам да се говори истински по темата. Страшното е, че има неписано правило сред медийните говорители да не са критични към теми дори близки до това, което правят – медиите. В случая имаше критично отношение. Много може да изпиша за мислите, които предизвика това предаване, но вие го вижте и сами си преценете.

Две идеи, които са отдавна и са доста засегнати в разговора са:

  • условната власт (почти няма за нея на български) – “Wins submission by changing beliefs. Persuasion, education, habituation, social commitment to what seems natural, proper, right causes the individual to submit to the will of another or others. Submission reflects the preferred course; the fact of submission is not recognized. Conditioned power is central to the functioning of the modern economy and polity, and in capitalist and socialist countries alike.” (Galbraith, page 5,6) от книгата му The Anatomy of Power (може да се намери само в антикварни книжарници, издавана (изд. Христо Ботев) е в началато на 90те в България)
  • Един американец открито проповядва развитие на условната власт в политиката и войната под името мека власт (soft power)

защо културата трябва да е свободна

04.03.2012 § Вашият коментар

Цитатите са от yovko.net, записа За хората и шапките. Цитатите са под Creative Commons Attribution license.
Историята е как Антони Райджеков прави представление, на което хората ако желаят плащат билет след края и какво се случва. Но също е и за идеите за свободното споделяне. Заради идеите цитирам части от записа с коментара ми към тях.

Даже в момента ми е трудно да възстановя кой какво точно каза, но общо взето говорейки за това, как изкуството в първообраза си винаги е било форма на стремеж да изразиш себе си, опит да докоснеш други около себе си, то никога исторически не е поставяло бариери пред публиката си. Дори бизнес момента с шапката при уличните музиканти и артисти не е бариера, защото те свирят или играят пред всички и след това някой минава с шапката за пари или се очаква някой да остави нещичко – каквото има, колкото има, колкото прецени и само ако иска. А сега този модел е изкривен от предварителна продажба на билети, от маркетинг трикове каква била трупата или режисьора, защото реално зрителят има право на глас едва накрая, но този глас вече няма тежест на оценка, защото той не може да върне билета си, ако не е харесал представлението. И че този модел не е еволюция, а деградация, защото отдалечава творците от публиката им с непреодолима дистанция между тях и подменя изначалната идея на изкуството да докосва, да променя – превръщайки всичко в сделка, премествайки акцента другаде. И колко по-нормално би изглеждало всичко, ако просто билетите се продаваха накрая и по желание. Така, вече те щяха да бъдат инструмент за оценка и нямаше да бъдат начално условие, нямаше да бъдат бариера.

Много добре е описано какво е творчеството, каква е същността му и как то е изкривено в наши дни. Някои музикални звезди често говорят за това, което правят като за продукт. Това не е изкуство, това е занаятчийство, тяхното е занаят като произвеждането на сирене 😉 . Не разбирайте погрешно мнението ми. Определени части от дейностите по изкуството могат да се сравнят със процесите при продуктите, но не и самото създаване на изкуството. Това е защото става въпрос за развити идеи с мисъл за интересите и на двете страни и повторяеми процеси, но не и в създаването на изкуство. Ако това става в изкуството, то става наистина продукт.

Хората си купуваха билети след представлението. Нещо повече. Някои си купуваха по два и по три билета.

Плащането по желание според мен има две страни.

Създаващия изкуство дали може да докосне публиката и дали това е публиката за неговото изкуство.

Човека, който получава изкуство е свикнал на култура подобна на конфекцията за масово производство, да се хареса на повече хора, не да докосне душата, а да докосне портфейла му или да открадне от вниманието му. Хора научени да харесват културата на конвейр, трудно ще се приучат да оценяват изкуството, което докосва душата им. Но все пак мисля,че е възможно и се случва.

Моят опит с културата на конвейр ме доведе до това да не мога да гледам телевизия, освен 1 може би 2 телевизионни канала. Може и тях да развалят, защото може да са такива понеже тепърва започват. Един блогър-киноман беше възкликнал, че ще се откаже от холивудските бози и подобни филми, не е голяма загуба за него. Аз съм на същото мнение. От доста време не мога да намеря скорошен филм, който да искам да гледам или да успея да изгледам.

Веднъж дори на представление дойдоха двама клошари. Мъж и жена. Даже мисля, че Тони ми каза после, че са идвали пак, но аз тогава не съм бил. Клошари, може би е силна дума, но е достатъчно близка….Не си купиха билети, разбира се, но… мисля, че Тони ми го разказа, понеже аз не съм го видял… след като може би се отпуснаха, че няма да бъдат изгонени, жената извадила някакво огледалце и счупен гребен и се сресала… преди представлението… Иска ми се да вярвам, че онази нощ тези двама души са се почувствали повече хора…

Това е една от най-важните страни на свободната култура. Достъпа до култура на хора, които иначе не могат да си я позволят. Наскоро затвориха голям сайт за пиратски книги. В сайта reddit го обсъждаха. Хора от континента Африка споделиха, че това е било прозорец към недостъпен за тях свят и е правило живота им по-добър, предполагам, в бъдеще дори финансово и като цяло. Това е за знанието, но и изкуството като част от културата може да крепи пламъка в душите на хора в подтискащи ги обстоятелства, да им показва възможността да бъдат други, за друг свят, по-добър или по-сложен отколкото са си мислили и т.н.

Още по-добре писано по темата макар и по-абстрактно: Верую за Свободата | Фондация „Отворени проекти“

in links we trust: books – how to participate in open source project

04.03.2012 § Вашият коментар

Това са две наскоро излезли свободни (мога да се свалят безплатно) книги, които целят да помогнат на хората, които искат да участват в проект с отворен код. За да разбереш, работиш и извлечеш нещо от участието си изглежда трябва да знаеш някои „правила“. Тези две книги ни ги показват практично. Иначе за поглед по-отгоре, по-философски прочетете Катедралата и базара.

  • Open Advice – Open Advice is a knowledge collection from a wide variety of Free Software projects. It answers the question what 42 prominent contributors would have liked to know when they started so you can get a head-start no matter how and where you contribute.
  • The Open Source Way is a book that shows how to (and how not to) engage with the community members on projects of any type by practicing the open source way. This handbook distills years of knowledge our community members have gained while running open source projects.

in links we trust: LocalWiki

02.03.2012 § Вашият коментар

LocalWiki – collaborative, community-owned local media! from Philip Neustrom on Vimeo.

Описание на случай, в който са го приложили: LocalWiki project spawns open source communities Мисля, че е полезна и приложима идея.

има начин

15.02.2012 § 3 Коментари

Сега около АСТА и подобните и пропищяха много „творци“ и творци.
Аз пък на няколко места казах, че е възможно творците да печелят и без посредници-изедници. Веднага поискаха да кажа как, ама е много трудна задача, а и аз бегло съм запознат с бизнеса с книги. Направо е за цяла книга над 400 страници (а стила ми е да пиша кратко) и блог по темата да следи развитието на бизнеса с книги. Та мога само да кажа на желаещите да разберат новите начини на правене на пари от творците – Който търси намира, аз друго търся в момента.

В Интернет има много качествени български творци. Пиша за пишещите творци, че тях следя. Има от всичко есета, разкази, политическа и обществена публицистика и анализи, стихове, не мога да ги изброя, защото някои даже не знам в какъв жанр да ги сложа. Те са там, бисерите, качествените творения, сред посредствените опити (които са не по малко важни без тях нямаше да се изградят в качествени).

Някои от тях са написали книги и от писаното в Интернет, и на някаква друга тема. Не се страхуват, че таланта им е ограбен парично, а го раздават свободно. Това, че са издали книги не ги прави по-добри, това че пишат в блог не омаловажава творчеството им. Това, което е от значение е, че пишат добре, качествено и докосват хората.

Да не съм голословен, ще дам два примера с блогове за добра хумористична проза:

Да се занимаваш с бизнеса на творчеството си не е пошло (може да е достойно) и е трудно. Така че търсете начин, аз мога само да ви уверя, че го има.

сериал: Черно огледало (Black Mirror)

12.02.2012 § Вашият коментар

“Perhaps that’s true,” said Joseph, shaking his head. “I recently read an article that’s been circulating in the foundation community written by a man named Jack Miles, a senior adviser to the J. Paul Getty Trust, called ‘Global Requiem.’1 It’s a speculation about what would happen if we started to realize that humankind might not overcome these problems, that we might not develop a sustainable society—that the human race might perish. It’s an exploration of the unthinkable.” “But don’t scenarios like that evoke the very fear Peter is talking about?” Otto asked. “As he showed, this sort of fear is usually met by denial or simply makes us feel hopeless.”
“But that doesn’t have to happen,” Joseph replied. “I’ve seen many instances where imagining alternative futures, even negative futures, can actually open people up.”
“Scenarios can alter people’s awareness,” Betty Sue agreed. “If they’re used artfully, people actually begin to think about a future that they’ve ignored or denied. The key is to see the different future not as inevitable, but as one of several genuine possibilities. “Maybe if people really believed we could be headed for extinction, we would do collectively what many people do individually when they know they may actually die—we would suddenly see our lives very clearly.”
“If we could actually face our collective mortality—and simply tell the truth about the fear, rather than avoiding it—perhaps something would shift,” said Peter.

from „Presence – Exploring Profound Change in People, Organizations, and Society“ by Peter Senge, C. Otto Scharmer, Joseph Jaworski, Betty Sue Flowers

„Черно огледало“ е сериал, в който са хиперболизирани някои от проблемите в обществото. За това се и казва „Черно огледало“ – черна интерпретация на света. Цитата в началото обяснява ползата от такива, черни сценарии.

Всяка серия е като мини филм с различни актьори и несвързан сюжет между сериите.

Следва преразказ на идеите в сериала. Макар да не разказвам с конкретни неща може да развали удоволствието от гледането му.

Първата серия разглежда живота на един от нас. Живее в клетка, вършейки безсмислена работа, която захранва системата, в която живее. Опита му за бунт е изопачен като поредното развлечение и той става част от това срещу, което се бунтува.

Втората серия не я схванах добре. Хората имат устройство в главата си, което записва живота им и те могат да го преглеждат, когато поискат.

Третата последна серия е най-шокираща. Политик е изнуден от похитител на дъщеря си, партията си и нацията да извърши много много унизително нещо, унищожаващо личното му достойнство. Накрая рейтинга му се вдига, въпреки че всеки е потресен от извършеното, но личния му живот е унищожен.