5 минутния университет (английски)

16.05.2012 § Вашият коментар

Подигравка с университета. Както казват във всяка шега има истина. Ако сте били във ВУЗ ще ви хареса. Аз умрях да се хиля.

Advertisements

чудо – откровено за свободата по телевизия

06.03.2012 § 4 Коментари

За пръв път чувам да се говори откровено по телевизия. Двама от събеседниците дори бяха учудени, от това, че се случва (по мимиките им). Въпреки че, доста абстрактно се говореше, се говореше за неща, за които се мълчи, може би целенасочено. Смятам това е единственото стойностно излъчване на предаване, което е било в тая телевизия. По принцип и самото предаване не харесвам. Това последно излъчване Мира Баджева каза, че иска да завърши добре и чисто и го направи. Пожелавам и това да я доведе до по-смислени бъдещи проекти! Следва видеото за свободата в България, първия път, който виждам да се говори истински по темата. Страшното е, че има неписано правило сред медийните говорители да не са критични към теми дори близки до това, което правят – медиите. В случая имаше критично отношение. Много може да изпиша за мислите, които предизвика това предаване, но вие го вижте и сами си преценете.

Две идеи, които са отдавна и са доста засегнати в разговора са:

  • условната власт (почти няма за нея на български) – “Wins submission by changing beliefs. Persuasion, education, habituation, social commitment to what seems natural, proper, right causes the individual to submit to the will of another or others. Submission reflects the preferred course; the fact of submission is not recognized. Conditioned power is central to the functioning of the modern economy and polity, and in capitalist and socialist countries alike.” (Galbraith, page 5,6) от книгата му The Anatomy of Power (може да се намери само в антикварни книжарници, издавана (изд. Христо Ботев) е в началато на 90те в България)
  • Един американец открито проповядва развитие на условната власт в политиката и войната под името мека власт (soft power)

история за опасността от историите

13.01.2012 § Вашият коментар

Бележка: извинявам се че цитатите са на английски в момента нямам време да ги преведа, не се знае дали ще го направя.

След като гледахте видеото искам да ви кажа, че темата ме занимава отдавна. Започна с този цитат.

School! We sat in English class and we dissected the storiesthat I’d escaped into, laid open their abdomens and taggedtheir organs, covered their genitals with polite sterile drapes,recorded dutiful notes en masse that told us what thestory was about, but never what the story was. Stories arepropaganda, virii that slide past your critical immune system andinsert themselves directly into your emotions. Kill them and cutthem open and they’re as naked as a nightclub indaylight.

„Eastern Standard Tribe“ – Cory Doctorow

Чрез блога на Diane Coyle разбрах за:

Louis Menand’s 2001 The Metaphysical Club,an intellectual history of a quartet of philosophers whose influencehelped the United States emerge from the trauma of the Civil War andgrow into the successful society, economy, world power it became in the20th century.

“The belief that ideas should never become ideologies – eitherjustifying the status quo, or dictating some transcendent imperativefor renouncing it – was the essence of what they taught. … They taughta kind of skepticism that helped people cope with life in aheterogeneous, industrialized, mass market society. … This skepticismis also one of the qualities that make societies like that work. It iswhat permits the continual state of upheaval that capitalism thriveson. Holmes, James, Peirce and Dewey helped to free thought fromthralldom to official ideologies, of the church, the state, or even theacademy. There is also, though, implicit on what they wrote, arecognition of the limits of what thought can do in the struggle toincrease human happiness.”

Всичко това има връзка с историите. Макар да станаха много цитатите се изкушававам и включвам още един The Frontiers of Art and Propaganda.

larger than the plan

05.01.2012 § Вашият коментар

Дзен и изкуството на правенето

16.11.2011 § Вашият коментар

If you have any claims regarding copyright contact me by e-mail. I use the article non-commercially and have noted O’Reilly Media, Inccopyright.



Тази статия е взета от от списанието Make, подобно на едновремешното „Направи си сам“. Където е използвана думата правене става въпрос за правене на физически неща по начина направи си сам. Статията с коментарите към нея може да се прочете на : Zen and the Art of Making
Авторското право е на © 2011 O’Reilly Media, Inc


© 2011 O’Reilly Media, Inc.

Дзен и изкуството на правенето

p { margin-bottom: 0.21cm; }

Тази седмица в моятаколонка реших да споделя някои от моитебележки, които записах, докато правехнеща, работех и помагах на начинаещи.
Наскоро си мислех колкое хубаво да си начинаещ в нещо в сравнениес това да си „експерт”.
В някакъв момент всичкиставаме експерти в нещо. Аз истинскиискам да избегна да стана експерт внякои неща, само за да мога да продължада уча повече без тежестта да бъдаексперт. Да бъдеш експерт означава, четвоето пътуване по някакъв начин есвършило. Мислех да нарека тази статия„проблема на експерта”, но се надявам,че ще харесате този почти поток насъзнанието ми събран през последнитеняколко седмици. Не забравяйте да пооставите коментар за вашите преживяванияс ученето на ново умение и как сеподдръжате мотивирани да учите повече.
Реших да започна с любимцитат:

Започни в началотои и продължи докато стигнеш до края,тогава спри.

-„Алиса в странатана чудесата”

Когато започнеш даправиш нещо, обикновено не се оказваштам където си мислил, че ще бъдеш.Обикновено е някое по-добро място.Начинаещия може да си представи повечеот експерта, защото начинаещия не вижда,все още, ограниченията. Децата са посъщия начин – те подхождат към нещатас отворен ум, не им е било казано, всеоще, „ не можеш да направиш това”.
Начинаещите не взематпари за времето си – не е работа и времетоняма значение. Начинаещите (и децата)обикновено имат повече време отколкотопари. Начинаещите не събират трофеи(все още) – те изследват. Ако не знаешграниците на нещо за кратко време твоитеидеи са безгранични.
Може би да ставам експертив разни неща е просто в нашата съдба –всички се специализираме, остаряванетое неизбежно – но запазване на неща отдетството ни е възможно, просто понякогае борба. За това много от нас иматбезопасни места като работилници, илимаса за работа, където можем да гизащитим. Ако сте самопровъзгласил сеексперт в нещо, свършвате като защитаватеработата си от другите експерти. Интернете увеличител на този феномен. Мисля еважно да имаме места, където начинаещитемогат да си помагат един на друг иекспертите да са там не само да споделятинформация, но и да споделят как саоткрили неща (понякога как е по-важноот какво). Най-добрите експерти отварятвратата, но ти влизаш сам.
Експертите стоят наедно място, а начинаещите постоянно сепридвижват. Експерт може да посочитрудностите в някой проект, докатоначинаещия може да види само възможностите(и по късно много начини да направигрешки). Наградата за начинаещите не енещата, които правят, тя е човека, койтостава заради нещата, които правят исподелят. Начинаещите имат нужда отмного практика, експертите имат нуждаповече да приказват отколкото дапрактикуват, обикновено. Начинаещитеправят много прости неща преди даразберат какво правят, но те са опростени.Експертите се мъчат да направят нещатапрости, защото те искат да вложат всичко,което знаят в нещо за да демонстриратекспертността си.

Начинаещите споделятгрешките си, експертите ги крият. Знаниетое едно от малкото неща, които не намалявакато го споделяш. Аз вероятно чета около1 000 съобщения на ден от пощенски списъци,форуми, имейли от поддръжка на клиентите,Google +, Twitter иоще.

Начинаещите могат дапразнуват провала, докато експертитерядко го признават. За начинаещиявсичките препятствия, провали ипредизвикателства водят към пътя напред.Начинаещите обикновено не се страхуват,те просто правят неща – може да сеполучат, може да не – но те нямат същотоизбягване на риска, което експертитеимат.
Начинаещите получаватудовлетворение от решаването на многомалки проблеми, които са чудеснипоказатели, които ги държат мотивирани.Експертите строят по-големи неща и задълго време, така че когато нещо сеобърка се обърква доста зле. Малкитепроблеми, които начинаещия решава сакато семена в градина, намираш ги и гиизползваш за тор – те са гориво. Евентуалноможе да имаш добре поддържана собственост,но аз мисля, че малката градина епо-забавна и по-достъпна. Повече хорамогат да участват, защото оградата е пониска или я няма въобще.

Щом веднъж съберешдостатъчно експерти заедно, тогаваобикновено започва битката. Дори Бийтълсса се борили помежду си, за кой енай-добрия. Експертите започват давиждат миниатюрните разлики помеждуси и обикновено разпиляват усилиятаси. Може да е многословие, или титли заусилия, какви лицензи използват или не,кой е повече от някой друг. Начинаещитене знаят достатъчно да ги е грижа затези неща все ощетовае свободата, на която начинаещите се наслаждават,дори да е за малко. Начинаещите са склоннида виждаткакво имат общо помежду си, експертитевиждат само разликите си. Много експертине искат да споделят знанието си, аначинаещите нямат какво да споделят,все още, освен окуражение и ентусиазъмс другите начинаещи. Експертите обичатда се побеждават един друг, честопублично, начинаещите завладяват себеси и собствените си предизвикателстваи преживяването на това не може да бъдеотнето от никого. Начинаещите няматсилни убеждения, те все още не могат даги имат.

Свързвайки товаконкретно с електрониката, проектитес Arduinoса навсякъде. Акозапочвате в електрониката, когато нещокато Arduino еоколо начинаещите, интересни неща могатда се случат. Начинаещите огъват нещата,развалят нещата, те правят неща, коитоекспертите не могат да си представят итова е нещо добро. Някои от найразрушителните нововъведения идват отхора човъркащи, не знаейки какво точноправят и по късно стават експерти самода бъдат заместени от нова вълна отчовъркащи. Това е безкраен цикъл от хораправещи странни неща, защото „ не сазнаели по-добре”.

Електрониката епълна с проблеми, но също е пълна с хорапреодоляващи тези проблеми – забавное да си около тези хора. Те са убедени,че ако опитат ще решат проблема. Презгодините се опитах да събера историитена хората, които ми пишеха от Hack-a-Day,MAKE, илиAdafruit затова как за кратко време те преминаватот не знаейки нищо нищо за електроникатадо да са способни да направят нещо, коетовинаги са искали да направят, и как саоткрили, че са имали този потенциал презцялото време. Всичко, което е трябвалода направят е да слушат собствения сиглас, а не някой друг казващ им, че немогат да го направят по една или другапричина.

Когато научаваш нещаза електрониката, обикновено не знаешколко е „достатъчно”, докато не откриешколко е „твърде много”. Начинаещитеса изпълнени с несигурност как ще свършатнещата – това е забавната част –изненадата, неочакваното, как знаниетое създавано. Експертите имат очаквания.Начинаещите могат да се нагодят, защотооще не са си формирали навиците, всеоще, експертите са склонни да действатпо установените правила и изискватсъщото от другите. Експертите ценят,това което имат, начинаещите ценят това,което все още нямат.
Начинаещите могат дапоемат повече рискове от експертите –те започват от нулата и нямат какво дагубят. Експертите се тревожат, че акоса експерти в едно нещо, те ще е нужнода са експерти ив други неща, в противенслучай експертността им ще е под съмнение.За експертите много неща са лесни, защотоса ги правили много пъти. Експертитестават нетърпеливи (със себе си и сдругите), начинаещите са търпеливи исмели, защото те все още не знаят, че щестане лесно. Експертите имат гордост,начинаещите не могат да се самозаблудяттолкова лесно.

Да започнеш сега даправиш неща е фантастично. С 3Dпринтери, лазерниизрязващи машини, MakerFaires, hackerspaces, Techshops, Instructables,хардуер на принципите на отворения кодникога не е било по-добро време. Сигуренсъм, че всяко поколение казва това, ноаз наистина мисля, ч е така. Започвайкисега ти можеш да изследваш повече,по-бързо, по-евтино и с повече хора. Товавсичко е ново също – трудно е за койтои да е да е експерт, все още. Това се сеслучи с домашно създадените компютрии със Уеб. В света на на хората правещинеща, ние все още откриваме нещата. Имаоще много време преди да станем експертив това или онова.

Някои от най-талантливитехора, които знам имат дузина интересии хобита. Когато ги попитам за това, теотговарят „ Обичам да се уча”. Мисля,че новите открития и удоволствието отученето са същността на това да си тованещо за начинаещите, за   коетоси мисля. Да, когато овладееш нещо, товае ценно, но тогава част от товето пътуванее свършила – ти си пристигнал и номерае да намериш нещо, в което винаги ще имашусещането за чудо. За това мисля, чеучените и хората на изкуството, коитообикновено са експерти, обичат товакоето правят, винаги има нещо новонапред. Възможно е да си експерт, но всепак да запазиш нагласата на начинаещия.Трудно е, но експертите могат да гонаправят. В създаването на неща, визкуството, в науката, в инженерствотовинаги може да си начинаещ за нещо коетоправиш – областите са твърде големи зада знаеш всичко.
Тъй като започнах сцитат от Луис Карол, реших да завърша стакъв.

Алиса стигна доразклонение на пътя. „Кой път да поема?”попита тя.

Къде искаш даидеш?” отговори Честърширската котка.

Не знам”отвърна Алиса.

тогава” казакотката „няма значение”

– Алиса в странатана чудесата

If you have any claims regarding copyright contactme by e-mail. I use the article non-commercially.

 

Статията с коментарите към нея може да се прочете на : Zen and the Art of Making. 
Авторското право е на © 2011 O’Reilly Media, Inc

за какво ти е образованието?

17.04.2011 § Вашият коментар

Накрая филтрирането и акредитацията също са информационни стоки…

Цитата е взет от Wealth of Networks .

Това е сигнала, който казва на бъдещите работодатели, че можеш да работиш здраво в добро училище. Това е параграф в CV, който доказва, че можеш да четеш, пишеш и да се оправяш в свят на идеи, за които малцина в този свят от милиарди са наясно. Изглежда загуба на време и дори глупаво да придаваш такова значение на обикновения факт, че си се справил ОК в университета, но буквално няма по-добър показател на твоя вероятен бъдещ успех.

 …………………

Отново това е  въпрос на самоувереност. Да го кажа ясно, ако бяхме толкова талантливи колкото казваме, че сме на всички на интервюта за работа, ние дори нямаше да бъдем там. Нямаше да имаме време за боклука присъщ на университетската учебна програма, часовете прекарани в изпълняване очакванията на други хора. Ние ще създадем собствен сигнал, вместо да плащаме за него.

Оригинала и целия текст може да се прочете в Us and Them.

анонимни мислители

14.04.2011 § 2 Коментари

Този текст ме разби. Може да подейства по същия начин и на други хора, на които са им казвали, че мислят твърде много. Толкова много ми хареса, че го превеждам.

Започна достатъчно невинно. Започнах да мисля от време на време по партита да разпусна. Така неизбежно едното доведе до другото и скоро аз бях нещо повече от общуващ мислител.
Започнах да мисля в усамотение – „да разпусна“ си казвах – но знаех, че не беше истина. Аз мислех през цялото време. Започнах да мисля по време на работа. Знаех, че работата и мисленето не си пасват, но не можех да се спра.
Започнах да избягвам приятелите по време на обедната почивка, за да мога да чета Торо и Кафка. Връщах се в офиса замаян и объркан, питайки се „Какво точно е това, което правим тук?“
Нещата не вървяха добре също в дома. Една вечер бях изключил телевизора и попитах жена си за смисъла на живота. Тя прекара тази вечер при майка си.
Скоро бях известен като усилено мислещ. Една вечер шефа ме извика. Той каза „Скипи, аз те харесвам и ми е неприятно да ти кажа това, но твоето мислене е станало истински проблем. ако не спреш да мислиш на работа, ще трябва да си търсиш друга.“ Това ми даде повод за много мислене.
Прибрах се рано след моя разговор с шефа. „Скъпа,“ признах си аз „мислих си…“ Знам, че си мислил“ каза тя „и искам развод!“ „Но скъпа, сигурно не е толкова сериозно!“ „То Е сериозно“ каза тя докато долната и устна потрепваше. “ Ти мислиш колкото университетски професор и университетските професори на изкарват никакви пари, така че ако продължиш да мислиш няма да имаме пари!“
Това е погрешен силогизъм*“ казах аз нетърпеливо и тя започна да плаче. Беше ме писнало. „Отивам до библиотеката!“ изръмжах и изскочих през вратата. Тръгнах към библиотеката в настроение за малко Ницше с PBS** по радиото. Влетях в паркинга и изтичах до големите стъклени врати…но те не се отвориха. Библиотеката беше затворила.
До този ден вярвам че висша сила е бдяла над мен тази нощ. След като се сринах на земята дращещ по безчувственото стъкло усмихнат глуповато мислейки си за Заратустра, плакат привлече вниманието ми „Приятел, усиленото мислене съсипва ли живота ти?“ питаше той. Вие вероятно разпознавате този въпрос, той е от стандартен плакат на „Анонимни мислители“. Той е отговорен за това, което съм днес – възстановяващ се мислител. Никога не пропускам среща на „Анонимни мислители“ На всяка среща гледаме не образователно видео, миналата седмица беше „Порки“ След това споделяме преживявания за това как сме избягвали да мислим от последната ни среща. Запазих работата си и нещата са много по-добре вкъщи.Живота изглежда …някак по-лесен щом спрях да мисля.

*силогизъм – аргумент, чието заключение е подкрепено от две предположения, от които едното (главното предположение) съдържа условие (главно условие) което е потвърждаващо  заключението, общо за двете предположения е условието (средно условие), което се изключва от заключението. Типичен пример е „Всичко А е С; всичко В е А; ето защо В е С“
**PBS – образователна радиостанция и телевизия в САЩ.

Това е взето от сайта на Richmond Area Free Thinkers, оригинала може да прочетете тук.

Where Am I?

You are currently browsing the цитати category at времето.