чудо – откровено за свободата по телевизия

06.03.2012 § 4 Коментари

За пръв път чувам да се говори откровено по телевизия. Двама от събеседниците дори бяха учудени, от това, че се случва (по мимиките им). Въпреки че, доста абстрактно се говореше, се говореше за неща, за които се мълчи, може би целенасочено. Смятам това е единственото стойностно излъчване на предаване, което е било в тая телевизия. По принцип и самото предаване не харесвам. Това последно излъчване Мира Баджева каза, че иска да завърши добре и чисто и го направи. Пожелавам и това да я доведе до по-смислени бъдещи проекти! Следва видеото за свободата в България, първия път, който виждам да се говори истински по темата. Страшното е, че има неписано правило сред медийните говорители да не са критични към теми дори близки до това, което правят – медиите. В случая имаше критично отношение. Много може да изпиша за мислите, които предизвика това предаване, но вие го вижте и сами си преценете.

Две идеи, които са отдавна и са доста засегнати в разговора са:

  • условната власт (почти няма за нея на български) – “Wins submission by changing beliefs. Persuasion, education, habituation, social commitment to what seems natural, proper, right causes the individual to submit to the will of another or others. Submission reflects the preferred course; the fact of submission is not recognized. Conditioned power is central to the functioning of the modern economy and polity, and in capitalist and socialist countries alike.” (Galbraith, page 5,6) от книгата му The Anatomy of Power (може да се намери само в антикварни книжарници, издавана (изд. Христо Ботев) е в началато на 90те в България)
  • Един американец открито проповядва развитие на условната власт в политиката и войната под името мека власт (soft power)

защо културата трябва да е свободна

04.03.2012 § Вашият коментар

Цитатите са от yovko.net, записа За хората и шапките. Цитатите са под Creative Commons Attribution license.
Историята е как Антони Райджеков прави представление, на което хората ако желаят плащат билет след края и какво се случва. Но също е и за идеите за свободното споделяне. Заради идеите цитирам части от записа с коментара ми към тях.

Даже в момента ми е трудно да възстановя кой какво точно каза, но общо взето говорейки за това, как изкуството в първообраза си винаги е било форма на стремеж да изразиш себе си, опит да докоснеш други около себе си, то никога исторически не е поставяло бариери пред публиката си. Дори бизнес момента с шапката при уличните музиканти и артисти не е бариера, защото те свирят или играят пред всички и след това някой минава с шапката за пари или се очаква някой да остави нещичко – каквото има, колкото има, колкото прецени и само ако иска. А сега този модел е изкривен от предварителна продажба на билети, от маркетинг трикове каква била трупата или режисьора, защото реално зрителят има право на глас едва накрая, но този глас вече няма тежест на оценка, защото той не може да върне билета си, ако не е харесал представлението. И че този модел не е еволюция, а деградация, защото отдалечава творците от публиката им с непреодолима дистанция между тях и подменя изначалната идея на изкуството да докосва, да променя – превръщайки всичко в сделка, премествайки акцента другаде. И колко по-нормално би изглеждало всичко, ако просто билетите се продаваха накрая и по желание. Така, вече те щяха да бъдат инструмент за оценка и нямаше да бъдат начално условие, нямаше да бъдат бариера.

Много добре е описано какво е творчеството, каква е същността му и как то е изкривено в наши дни. Някои музикални звезди често говорят за това, което правят като за продукт. Това не е изкуство, това е занаятчийство, тяхното е занаят като произвеждането на сирене 😉 . Не разбирайте погрешно мнението ми. Определени части от дейностите по изкуството могат да се сравнят със процесите при продуктите, но не и самото създаване на изкуството. Това е защото става въпрос за развити идеи с мисъл за интересите и на двете страни и повторяеми процеси, но не и в създаването на изкуство. Ако това става в изкуството, то става наистина продукт.

Хората си купуваха билети след представлението. Нещо повече. Някои си купуваха по два и по три билета.

Плащането по желание според мен има две страни.

Създаващия изкуство дали може да докосне публиката и дали това е публиката за неговото изкуство.

Човека, който получава изкуство е свикнал на култура подобна на конфекцията за масово производство, да се хареса на повече хора, не да докосне душата, а да докосне портфейла му или да открадне от вниманието му. Хора научени да харесват културата на конвейр, трудно ще се приучат да оценяват изкуството, което докосва душата им. Но все пак мисля,че е възможно и се случва.

Моят опит с културата на конвейр ме доведе до това да не мога да гледам телевизия, освен 1 може би 2 телевизионни канала. Може и тях да развалят, защото може да са такива понеже тепърва започват. Един блогър-киноман беше възкликнал, че ще се откаже от холивудските бози и подобни филми, не е голяма загуба за него. Аз съм на същото мнение. От доста време не мога да намеря скорошен филм, който да искам да гледам или да успея да изгледам.

Веднъж дори на представление дойдоха двама клошари. Мъж и жена. Даже мисля, че Тони ми каза после, че са идвали пак, но аз тогава не съм бил. Клошари, може би е силна дума, но е достатъчно близка….Не си купиха билети, разбира се, но… мисля, че Тони ми го разказа, понеже аз не съм го видял… след като може би се отпуснаха, че няма да бъдат изгонени, жената извадила някакво огледалце и счупен гребен и се сресала… преди представлението… Иска ми се да вярвам, че онази нощ тези двама души са се почувствали повече хора…

Това е една от най-важните страни на свободната култура. Достъпа до култура на хора, които иначе не могат да си я позволят. Наскоро затвориха голям сайт за пиратски книги. В сайта reddit го обсъждаха. Хора от континента Африка споделиха, че това е било прозорец към недостъпен за тях свят и е правило живота им по-добър, предполагам, в бъдеще дори финансово и като цяло. Това е за знанието, но и изкуството като част от културата може да крепи пламъка в душите на хора в подтискащи ги обстоятелства, да им показва възможността да бъдат други, за друг свят, по-добър или по-сложен отколкото са си мислили и т.н.

Още по-добре писано по темата макар и по-абстрактно: Верую за Свободата | Фондация „Отворени проекти“

сериал: Черно огледало (Black Mirror)

12.02.2012 § Вашият коментар

“Perhaps that’s true,” said Joseph, shaking his head. “I recently read an article that’s been circulating in the foundation community written by a man named Jack Miles, a senior adviser to the J. Paul Getty Trust, called ‘Global Requiem.’1 It’s a speculation about what would happen if we started to realize that humankind might not overcome these problems, that we might not develop a sustainable society—that the human race might perish. It’s an exploration of the unthinkable.” “But don’t scenarios like that evoke the very fear Peter is talking about?” Otto asked. “As he showed, this sort of fear is usually met by denial or simply makes us feel hopeless.”
“But that doesn’t have to happen,” Joseph replied. “I’ve seen many instances where imagining alternative futures, even negative futures, can actually open people up.”
“Scenarios can alter people’s awareness,” Betty Sue agreed. “If they’re used artfully, people actually begin to think about a future that they’ve ignored or denied. The key is to see the different future not as inevitable, but as one of several genuine possibilities. “Maybe if people really believed we could be headed for extinction, we would do collectively what many people do individually when they know they may actually die—we would suddenly see our lives very clearly.”
“If we could actually face our collective mortality—and simply tell the truth about the fear, rather than avoiding it—perhaps something would shift,” said Peter.

from „Presence – Exploring Profound Change in People, Organizations, and Society“ by Peter Senge, C. Otto Scharmer, Joseph Jaworski, Betty Sue Flowers

„Черно огледало“ е сериал, в който са хиперболизирани някои от проблемите в обществото. За това се и казва „Черно огледало“ – черна интерпретация на света. Цитата в началото обяснява ползата от такива, черни сценарии.

Всяка серия е като мини филм с различни актьори и несвързан сюжет между сериите.

Следва преразказ на идеите в сериала. Макар да не разказвам с конкретни неща може да развали удоволствието от гледането му.

Първата серия разглежда живота на един от нас. Живее в клетка, вършейки безсмислена работа, която захранва системата, в която живее. Опита му за бунт е изопачен като поредното развлечение и той става част от това срещу, което се бунтува.

Втората серия не я схванах добре. Хората имат устройство в главата си, което записва живота им и те могат да го преглеждат, когато поискат.

Третата последна серия е най-шокираща. Политик е изнуден от похитител на дъщеря си, партията си и нацията да извърши много много унизително нещо, унищожаващо личното му достойнство. Накрая рейтинга му се вдига, въпреки че всеки е потресен от извършеното, но личния му живот е унищожен.

компютрите от близкото бъдеще

19.01.2012 § Вашият коментар

Попаднах на тази доста техническа статия. Тя описва промяна в хардуера сравнима с появяването на настолния компютър и предвижда развитието на компютрите, с което съм съгласен, защото и аз бих ползвал такъв компютър.

Накратко как ще се промени компютъра за обикновения потребител:Сегашните кутии или лаптопи, които са преобладаващите компютри ще са нещо подобно на таблетите. Те ще са също толкова мощни колкото и един подобен настолен компютър. Ще използват монитори, клавиатура и друга периферия. Това ще става като се слагат в устройство (docking station), което ще им дава необходимите портове или каквото е нужно.

Има два примера в тая посока. Има смартфон, които се прикрепя към таблет и става таблет. Има и таблети, които се прикрепят към клавиатури с повече функции, наричани също docking station.

Може да се появат нови технологии и да не се развият нещата така.Но за мен това е най-правдоподобното предвиждане за развитие на компютрите, което съм срещал.

безплатни курсове от Станфорд в началото на 2012

17.12.2011 § Вашият коментар

Станфорд предложиха няколко безплатни курса през есента на 2011. Аз участвах в Introduction to Databases.
През началото на 2012 предлагат повече курсове. Някои от тях имат изисквания за предварителни познания в определени теми, други нямат, разгледайте добре описанието им. Курсовете са с регистрация и за сега са:

Тенденцията е Станфорд да увеличава предлаганите по този начин курсове. Този, в който аз участвах не беше пълната версия на курса преподаван в Станфорд. Все пак все още ми е труден макар да навлязох в нещата. Според мен всеки курс е различен от другите, но има и общи неща като форума, който е доста активен в помощта при затруднения.

Във статистиките на моя курс имаше значително присъствие от Румъния, за това реших, че вероятно тези курсове още не са добре известни в България.

Моля ви препредавайте този пост или линка към него да се разпространи информацията за това обучение. Курсовете могат да се изкарат без да дадете и стотинка за тях.

Обновление: MIT ще предложат през пролетта на 2012 пълни курсове с възможност за сертифициране. Сертификата нямата да е от  MIT, а от не правителствена организация създадена от  MIT. Материалите ще са с безплатен достъп и не е нужно да получавате сертификат за да учите. Повече може да видите на What is MITx? 

Content was never king. Contact is.*

18.02.2011 § Вашият коментар

*заглавието на записа е мотото на конференцията, която е тема на този блог запис.

В статията The Next Net, Douglas Rushkoff обяснява, че Интернет може и е контролиран, противоположно на всеобщите вярвания, че е място неподлежащо на контрол. Твърди, че Интернет може да бъде спрян като краен пример за възможностите на контрола. От тази статия и отговорите към нея се ражда идеята за събитието Contact Conference, в която се обсъждат някои популярни идеи сред хората искащи алтернативи на Интернет и други форми на обществено организиране (структури). По точно темите са:

TECHNOLOGY
Can we build an alternative Internet that can’t be turned off?
Alternatives to top-down registries and corporate-controlled access

BUSINESS AND ECONOMICS
New net-based currencies and transaction networks
Net-enabled Local Activism and Job Creation

CULTURE
Arts networking initiatives
Decentralized social networking platforms

GOVERNMENT
Proxy voting to expert friends
open source democracy
„Filter Bubbles“ and how to prevent them

MEANING
What Factors Facilitate Collective Intelligence?
The Reclamation of Public Space

По темата за технологията добих някаква представа как може да започне да става чрез тъй наречените меш мрежи, които според мен са обяснени добре в статията How To Set Up An Open Mesh Network in Your Neighborhood.

in link we trust: новите училища

29.12.2010 § Вашият коментар

В образованието много се говори за реформа, дори революция. Не само се говори. Различни по вид и форма се появяват нови решения за образование. Общото между тези решения, които ще ви покажа е, че те са:

  • използващи материали, които са на разположение за използване без пари.
  • използващи софтуер в управлението на учебния процес
  • повечето изискват онлайн сътрудничество между учениците
  • в част от тях участието е безплатно
  • разчита се на насочвано самообучение

Open High School of Utah е дистанционно средно училище с материали под Крийтив Комънс лиценз и още други неща неприлагани в днешното образование.

School of One е училище както говори името му, в чийто център е ученика. Използват се информационни технологии и нов вид на обучение, за да се развият индивидуалните таланти и нужди на учениците.

Peer to Peer University | Learning for everyone, by everyone, about almost anything видеото отдолу обяснява идеята зад този университет.


Peer 2 Peer University 2010 from P2P University on Vimeo.

University of the People – The world’s first tuition-free online university това е университет, който ще се опита да бъде акредитиран и по този начин признати  дипломите му. Въпреки, че идеята е да не се плаща за обучението, вероятно за в бъдеще ще има някаква малка такса, която да покрива административните разходи.

The Personal Web Design Degree един ентусиаст уеб дизайнер е в процеса на създаването на помощно средство за тези, които искат да се обучат в уеб дизайна.

WaSP InterAct Curriculum е помощно средство за преподавателите по уеб дизайн, което се променя с промените в съвременния уеб дизайн. Това е учебен план със съответните източници за учене. Има определени хора за този проект, но е отворен към предложени промени от уеб дизайнерското общество. Може също да се ползва като помощно средство при обучение. Материалите и сайта са свободни за ползвани под Криейтив Комънс лиценз.

Where Am I?

You are currently browsing the тенденции category at времето.