и твоя ред ще дойде

25.04.2012 § Вашият коментар

Капанът за мишки

Един плъх наблюдавал през дупка в стената как фермерът и жена му отварят някакъв пакет. Каква ли храна имало вътре? За негов ужас плъхът видял да изваждат от пакета капан за мишки.

Решил, че е най-добре да предупреди всички животни във фермата:

– В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата! – викал плъхът.

Кокошката се оваляла в прахта, вдигнала глава и изкудкудякала:

– Извинете г- н Плъх, разбирам колко обезпокоително е това за вас, но мен изобщо не ме засяга. Няма за какво да се притеснявам.

Плъхът отишъл при прасето:

– В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата!

– Съжалявам, г-н Плъх – казало със съчувствие прасето, – но не мога да направя нищо освен да се моля за вас, което ви уверявам, че ще направя.

Плъхът се обърнал и към кравата:

– Олеле. Капан за мишки?! Аз съм в смъртна опасност. – Ха! Ха! Ха! – присмяла му се тя.

Накрая плъхът се прибрал в къщата с наведена глава и примирен, че трябва сам да се справи с надвисналата опасност.

Същата нощ в къщата се чул звук от щракване на капана за мишки. Жената на фермера се втурнала да види какво се е хванало. В тъмнината тя не видяла, че капанът е защипал опашката на отровна змия. И змията я ухапала. Фермерът веднага я закарал в болница, където тя скоро вдигнала температура. И понеже всички знаят, че висока температура се лекува най-добре с прясна пилешка супа, фермерът взел брадвата си и се запътил към стопанския двор за основната съставка на супата – кокошката.

Дълго боледувала жена му и много приятели и роднини се изредили да седят край леглото и. За да нагости всички, фермерът заклал прасето.

Накрая, след дълго боледуване жената починала. За погребението дошли толкова много хора, че за да ги нахрани, фермерът трябвало да заколи и кравата.

Из „Скритият дар“ на Джериес Авад

Advertisements

сериал: Черно огледало (Black Mirror)

12.02.2012 § Вашият коментар

“Perhaps that’s true,” said Joseph, shaking his head. “I recently read an article that’s been circulating in the foundation community written by a man named Jack Miles, a senior adviser to the J. Paul Getty Trust, called ‘Global Requiem.’1 It’s a speculation about what would happen if we started to realize that humankind might not overcome these problems, that we might not develop a sustainable society—that the human race might perish. It’s an exploration of the unthinkable.” “But don’t scenarios like that evoke the very fear Peter is talking about?” Otto asked. “As he showed, this sort of fear is usually met by denial or simply makes us feel hopeless.”
“But that doesn’t have to happen,” Joseph replied. “I’ve seen many instances where imagining alternative futures, even negative futures, can actually open people up.”
“Scenarios can alter people’s awareness,” Betty Sue agreed. “If they’re used artfully, people actually begin to think about a future that they’ve ignored or denied. The key is to see the different future not as inevitable, but as one of several genuine possibilities. “Maybe if people really believed we could be headed for extinction, we would do collectively what many people do individually when they know they may actually die—we would suddenly see our lives very clearly.”
“If we could actually face our collective mortality—and simply tell the truth about the fear, rather than avoiding it—perhaps something would shift,” said Peter.

from „Presence – Exploring Profound Change in People, Organizations, and Society“ by Peter Senge, C. Otto Scharmer, Joseph Jaworski, Betty Sue Flowers

„Черно огледало“ е сериал, в който са хиперболизирани някои от проблемите в обществото. За това се и казва „Черно огледало“ – черна интерпретация на света. Цитата в началото обяснява ползата от такива, черни сценарии.

Всяка серия е като мини филм с различни актьори и несвързан сюжет между сериите.

Следва преразказ на идеите в сериала. Макар да не разказвам с конкретни неща може да развали удоволствието от гледането му.

Първата серия разглежда живота на един от нас. Живее в клетка, вършейки безсмислена работа, която захранва системата, в която живее. Опита му за бунт е изопачен като поредното развлечение и той става част от това срещу, което се бунтува.

Втората серия не я схванах добре. Хората имат устройство в главата си, което записва живота им и те могат да го преглеждат, когато поискат.

Третата последна серия е най-шокираща. Политик е изнуден от похитител на дъщеря си, партията си и нацията да извърши много много унизително нещо, унищожаващо личното му достойнство. Накрая рейтинга му се вдига, въпреки че всеки е потресен от извършеното, но личния му живот е унищожен.

larger than the plan

05.01.2012 § Вашият коментар

art of possibility

15.12.2009 § Вашият коментар

„Art of Possibility“ е книга от човека, който говори във видеото от записа. За него откирването на възможности е изкуство. Това изкуство е повече нагласа отколкото усвояването на  някакви техники. Изкуството е в това да видиш възможност там където  други не биха я видели.  Когато реша да правя нещо, много хора ми казват, че това няма да стане, защото има някакви ограничения и рискове. Изкуството на възможността в такива случаи се проявява, в намирането на начин, който тези хора не желаят да видят. Една  леко неточен цитат по този случай е „Тези, които искат намират начин, а тези които не искат намират извинение“

Мислех да си купя книгата, но изгледах това видео и още няколко от Benjamin Zander. Оказва се, че във видеото той разказва голяма част от идеите в книгата си и ги повтаряше в другите видеота. Това видео е най-пълното от всички, които намерих. Реших да изследвам сам изкуството на възможността, без помоща на книгата на Бенджамин Зандер и съпругата му. Схващането на идеята за намиране винаги на други възможности е достатъчно. Оказва се възможностите не се предлагат, а се търсят и намират.

По тази тема добра книга е “Добрата сполука” от Фернандо Триас Де Бес. Българското издателство е Изток-Запад. Издадена е за втори път под името „Добрия късмет“ тази година (2009). Можете да видите книгата тук, на сайта на издателството. Оказва се може да се прочете тук.

нещата не са такива каквито са

18.11.2009 § Вашият коментар

Благодарение на Майк Рам, попаднах на видео от TED. В него една жена разказва колко едностранчиво познаваме света и хората около нас. Тя говори за единствената история, която знаем за някого или нещо. Говори за едностранчивостта на стереотипите. Мислих по този въпрос. Често ми се случва едностранчиво да виждам нещо или някого. Това прави реакциите ми неадекватни и неефективни. Понякога води до конфликти и до неприятни емоции. Всичко това е неразбиране. Чудех се как да избегна единствената история, за която приказва Чимаманда Адичи. Стигнах до решението, за себе си. Да не приемам това което чувам или чета като единствената страна или най-важната страна на някого или нещо. Да съм отворен и да търся другите страни. Да си задавам въпроса „Какво има още освен това?“.
Следва видеото с Чимаманда Адичи.  

http://video.ted.com/assets/player/swf/EmbedPlayer.swf

готов ли си да се провалиш?

15.11.2009 § 2 Коментари

Заглавието на този запис, го търсих на английски в Гугъл преди няколко седмици. Исках да проуча този въпрос, нагласите при провал. Не намерих нищо конкретно, което да ми хареса. Всъщност се оказа, че съм чел за нагласите при провал, но просто друга е била темата. Забило ми се е в ума, нещо което тенисистката Магдалена Малеева каза по телевизията отдавна. „Ако не бях губила (проваляла се) толкова пъти, нямаше да съм където съм сега“.
По принцип има два основни вида нагласи при провал.
Единия е, когато провала се възприема като нещо постоянно. Проваляш се и не можеш да промениш нещата, след този провал ще има и друг и друг. При тази нагласа, не можеш да промениш причините за провала. Просто не го можеш или не ти се отдава даденото нещо. В случая провала се възприема като наказание за  липсата на качества, или липсата на способности, или умения. Провала в този случай е нещо, което е причинено от слабите ти страни, които има всеки човек и не можеш да промениш.
Втората нагласа за провала, е когато провала е нещо временно. Провалил си сега, може би още пет шест пъти, но това не означава, че няма да успееш някога. Провала е урок, не наказание. Провала ти показва, къде грешиш. Провала не те прави по-малко способен или по-малко качествен човек, той те прави човек с повече опит при намирането на решение на провала си.
Тази седмица попаднах на интересен материал за провала, който съм превел отдолу.

Какво е нещото, от което те е страх да не се провалиш в него?
Поемането на рискове, правенето на неща, които са извън твоята зона на комфорт или правенето на грешки? Чу въпроса „Какво би направил ако знаеше, че не можеш да се провалиш?”. Всъщност писателя и бизнесмен Ог Мандино отговаря много добре на този въпрос, „Утрои провалите си”
Какво би получил, като се опитваш да се провалиш?
Ти се учиш. Получаваш директно прозрение, което ще остане с теб повече отколкото ако прочетеш запис от блог като този. Може дори да е по-ефективно, ако си записваш каква е причината за провала.
Ти мина през това. Всеки път като се провалиш, научаваш малко повече за това, което можеш да поемеш. Научаваш повече за това кой си ти, и какво имаш в себе си. Осъзнаваш „Да аз мога да премина през това, оцелях това и сега съм готов за още” Знаеш, че бъдещето ще е страхотно.
Получаваш перспектива. Повечето от нещата, за които се тревожиш няма да се случат. Това е като да се страхуваш, да погледнеш под леглото с фенерче, защото се плашиш от това, което е там. Ако все пак погледнеш, за твое на-голямо учудване може да откриеш ….котката. Да, нещо ще стане, когато се опиташ, но когато всъщност се опиташ да се провалиш ще разбереш, че дори провалянето не е толкова лошо колкото си си мислел.
Спри да се тревожиш за това, което другите ще помислят. Ти се опитваш да направиш всички неща, в които смяташе, че ще се провалиш. Какво ще кажат другите да те спрат „  може да се провалиш”?. Вече си свободен да кажеш „да бе”
Какво мислиш за утрояването на провалите си?
Ако искаш да ги утроиш, не можеш да си позволиш да не опитваш. Проваляш се, изправяш се и го правиш отново. Продължаваш да опитваш, да се проваляш, докато не станеш толкова добър в това, че вече не ти прави впечатление. Тогава, когато се провалиш  в провалянето, ще си направил грешката да успееш. Да, не можеш да имаш всичко
.
Какви са най-добрите начини да се повалиш?
Прави нещата, които искаш да правиш. Колко е страхотно да се пуснеш по течението … провери, обаче, дали това е твоето течение. Ако правиш всичко, което всеки друг бунтовник прави, тогава това е толкова лошо колкото да правиш нещата по обичайния начин. Слушай собствения си глас.
Търси къде риска от това да не опиташ е по-голям от това да се провалиш. Имаш само един живот да живееш и той няма да се изживее сам без теб. Не свършвай живота си без да си направил така, че да не си го пропилял!
Винаги се изправяй и опитвай отново. Отдай се на това да продължиш. Ще отнеме време да се провалиш толкова пъти, колкото ти е нужно. Ако всеки път, когато се провалиш се изправяш ще ставаш всеки път малко по-добър.
Винаги е възможно да се провалиш, така че защо да се съпротивляваш? Впусни се в нещата, от които се страхуваш да се провалиш. Хората се учат най-добре чрез проба и грешка.
Направи грешките.
Никога няма си сигурен, че няма да се провалиш. Какво от това? Вместо да се опитваш да измамиш мозъка си, че провала е невъзможен, прегърни възможността от провал. Просто не си заслужава да живееш живота си уплашен от провала.
Така че, те предизвиквам да се опиташ да се провалиш.
Може пък да направиш грешката да успееш.

ИЗТОЧНИК

презентации via inspirelearning.net

14.02.2009 § Вашият коментар

попаднах на блога http://www.inspirelearning.net и ми харесаха следващите неща от него.

Презентация за това защо е ценна професията на учителя.

Следващата презентация е със цитати за ученето.


Цитата, който най-много ми харесва е:

„Ако наистина е мъдър, той няма
да те покани в дома на своята мъдрост.
А ще те заведе до прага
на твоя собствен ум.
из „Пророкът“ от Кхалил Джибран

Презентация за правене на презентации, направена по идеите в книгите Prezentation Zen и Наръчник на начинаещия дизайнер.

Where Am I?

You are currently browsing the помисли върху това category at времето.