чудо – откровено за свободата по телевизия

06.03.2012 § 4 Коментари

За пръв път чувам да се говори откровено по телевизия. Двама от събеседниците дори бяха учудени, от това, че се случва (по мимиките им). Въпреки че, доста абстрактно се говореше, се говореше за неща, за които се мълчи, може би целенасочено. Смятам това е единственото стойностно излъчване на предаване, което е било в тая телевизия. По принцип и самото предаване не харесвам. Това последно излъчване Мира Баджева каза, че иска да завърши добре и чисто и го направи. Пожелавам и това да я доведе до по-смислени бъдещи проекти! Следва видеото за свободата в България, първия път, който виждам да се говори истински по темата. Страшното е, че има неписано правило сред медийните говорители да не са критични към теми дори близки до това, което правят – медиите. В случая имаше критично отношение. Много може да изпиша за мислите, които предизвика това предаване, но вие го вижте и сами си преценете.

Две идеи, които са отдавна и са доста засегнати в разговора са:

  • условната власт (почти няма за нея на български) – “Wins submission by changing beliefs. Persuasion, education, habituation, social commitment to what seems natural, proper, right causes the individual to submit to the will of another or others. Submission reflects the preferred course; the fact of submission is not recognized. Conditioned power is central to the functioning of the modern economy and polity, and in capitalist and socialist countries alike.” (Galbraith, page 5,6) от книгата му The Anatomy of Power (може да се намери само в антикварни книжарници, издавана (изд. Христо Ботев) е в началато на 90те в България)
  • Един американец открито проповядва развитие на условната власт в политиката и войната под името мека власт (soft power)

защо културата трябва да е свободна

04.03.2012 § Вашият коментар

Цитатите са от yovko.net, записа За хората и шапките. Цитатите са под Creative Commons Attribution license.
Историята е как Антони Райджеков прави представление, на което хората ако желаят плащат билет след края и какво се случва. Но също е и за идеите за свободното споделяне. Заради идеите цитирам части от записа с коментара ми към тях.

Даже в момента ми е трудно да възстановя кой какво точно каза, но общо взето говорейки за това, как изкуството в първообраза си винаги е било форма на стремеж да изразиш себе си, опит да докоснеш други около себе си, то никога исторически не е поставяло бариери пред публиката си. Дори бизнес момента с шапката при уличните музиканти и артисти не е бариера, защото те свирят или играят пред всички и след това някой минава с шапката за пари или се очаква някой да остави нещичко – каквото има, колкото има, колкото прецени и само ако иска. А сега този модел е изкривен от предварителна продажба на билети, от маркетинг трикове каква била трупата или режисьора, защото реално зрителят има право на глас едва накрая, но този глас вече няма тежест на оценка, защото той не може да върне билета си, ако не е харесал представлението. И че този модел не е еволюция, а деградация, защото отдалечава творците от публиката им с непреодолима дистанция между тях и подменя изначалната идея на изкуството да докосва, да променя – превръщайки всичко в сделка, премествайки акцента другаде. И колко по-нормално би изглеждало всичко, ако просто билетите се продаваха накрая и по желание. Така, вече те щяха да бъдат инструмент за оценка и нямаше да бъдат начално условие, нямаше да бъдат бариера.

Много добре е описано какво е творчеството, каква е същността му и как то е изкривено в наши дни. Някои музикални звезди често говорят за това, което правят като за продукт. Това не е изкуство, това е занаятчийство, тяхното е занаят като произвеждането на сирене 😉 . Не разбирайте погрешно мнението ми. Определени части от дейностите по изкуството могат да се сравнят със процесите при продуктите, но не и самото създаване на изкуството. Това е защото става въпрос за развити идеи с мисъл за интересите и на двете страни и повторяеми процеси, но не и в създаването на изкуство. Ако това става в изкуството, то става наистина продукт.

Хората си купуваха билети след представлението. Нещо повече. Някои си купуваха по два и по три билета.

Плащането по желание според мен има две страни.

Създаващия изкуство дали може да докосне публиката и дали това е публиката за неговото изкуство.

Човека, който получава изкуство е свикнал на култура подобна на конфекцията за масово производство, да се хареса на повече хора, не да докосне душата, а да докосне портфейла му или да открадне от вниманието му. Хора научени да харесват културата на конвейр, трудно ще се приучат да оценяват изкуството, което докосва душата им. Но все пак мисля,че е възможно и се случва.

Моят опит с културата на конвейр ме доведе до това да не мога да гледам телевизия, освен 1 може би 2 телевизионни канала. Може и тях да развалят, защото може да са такива понеже тепърва започват. Един блогър-киноман беше възкликнал, че ще се откаже от холивудските бози и подобни филми, не е голяма загуба за него. Аз съм на същото мнение. От доста време не мога да намеря скорошен филм, който да искам да гледам или да успея да изгледам.

Веднъж дори на представление дойдоха двама клошари. Мъж и жена. Даже мисля, че Тони ми каза после, че са идвали пак, но аз тогава не съм бил. Клошари, може би е силна дума, но е достатъчно близка….Не си купиха билети, разбира се, но… мисля, че Тони ми го разказа, понеже аз не съм го видял… след като може би се отпуснаха, че няма да бъдат изгонени, жената извадила някакво огледалце и счупен гребен и се сресала… преди представлението… Иска ми се да вярвам, че онази нощ тези двама души са се почувствали повече хора…

Това е една от най-важните страни на свободната култура. Достъпа до култура на хора, които иначе не могат да си я позволят. Наскоро затвориха голям сайт за пиратски книги. В сайта reddit го обсъждаха. Хора от континента Африка споделиха, че това е било прозорец към недостъпен за тях свят и е правило живота им по-добър, предполагам, в бъдеще дори финансово и като цяло. Това е за знанието, но и изкуството като част от културата може да крепи пламъка в душите на хора в подтискащи ги обстоятелства, да им показва възможността да бъдат други, за друг свят, по-добър или по-сложен отколкото са си мислили и т.н.

Още по-добре писано по темата макар и по-абстрактно: Верую за Свободата | Фондация „Отворени проекти“

човешкия материал

29.12.2011 § Вашият коментар

Това е цитат от Soulful Science на Diane Coyle. Copyright ©  by Princeton University Press. Мисля, че имам право на  откъс на цитат от книгата, но все пак имайте в предвид, че е защитена с  ©.

Текста е част от глава проследяваща развитието на моделите или теориите за растежа в икономиката. Той е за част то развитието на тези теории, не крайното им, но всяка теория наследява нещо от предишните, тази е една от новите, но не най-новата и актуална.

My earlier description of the neoclassical model referred toinputs of “labor” and mentioned, fleetingly, issues of labor quality, such aseducational attainment. The right kind of concept to use in a theory of growthis not the number of workers but rather a quantity which also takes account oftheir skills and effectiveness. The term used is human capital , theaccumulated stock of human abilities, by analogy with the accumulated stock ofequipment that makes up physical capital. Lucas adapted the standard model toincorporate human capital explicitly, including individual decisions about howmuch to invest to acquire knowledge. He argued that such decisions are made ina social context, in a way which has no parallel for decisions to invest inmachinery. If I live in a country where average levels of education are low, itis unlikely to pay me to invest heavily in my own human capital because thereturns will be low: they will be geared toward the average, which myindividual decision cannot affect. So countries can become settled in alow-level trap. Conversely, the payoff to my education will be greater if I’mworking with other people who are highly educated. Here is a mechanism whichcan clearly lead to divergence, not convergence, between economies. In terms ofthe formal model, Lucas introduced a production function depending on physicalcapital, aggregate human capital, and average human capital, with diminishingmarginal returns to the first two terms, and a spillover from average humancapital to the other terms. The incentive for individuals to invest in theirown human capital depends on the decisions of others.

Следва превода на български:

По-ранните миописания на неокласическия модел се отнасяше до ресурсите за създаване на „труда”и споменато между другото, въпросите за качеството на труда, като добиване наобразование. Правилната концепция за използване в теорията за растежа не е брояна работниците, а по скоро качеството, като се взимат в предвид техните уменияи ефективност. Използвания термин е човешки капитал, по аналогия със събраниясбор от оборудване, което съставя физическия капитал. Лукас е адаптиралстандартния модел за да го приспособи към човешкия капитал, включително и колкода инвестираш за да се добие знание. Той смята, че такива решения се вземат всоциален контекст, по начин който няма еквивалент при инвестицията във физическикапитал. Ако аз живея в страна, където средните нива на образованост са ниски емалко вероятно да инвестирам много в моя човешки капитал, защото възвращаемосттаще е малка: тя ще клони към средната, която моето индивидуално решение не можеда промени. Така страните биват хванати в капна на ниската образованост.Съответно възвращаемостта на моето образование ще е по-голяма, ако работя схора, които са добре образовани. Ето механизъм, който може да доведе до раздалечаване,а не до сближаване между икономиките. В условията на формалния модел, Лукаспредставя производствена функция зависеща от физическия капитал, сборниячовешки капитал и средния човешки капитал, с намаляващи гранична (маргинална)възвращаемост от първите два, и разпространяващ се ефект от средния човешкикапитал към първите две. Стимулите да инвестират в собствения си човешкикапитал зависи от решенията на другите.

Мислех да напиша коментар към този цитат, но реших, че ще ми е по интересно да задам въпроси. Ще се опитам да не задавам отговори. За мен от най-голям интерес представляваше текста подчертан в превода на български.

  • На кое място по грамотност е България в света (аз не знам)?
  • Качеството на образованието при наличната система на образование, определя ли се от нуждата от него? Тоест дали нивото на постиганото образование се определя от реалното му търсене?
  • Търсенето на хора с образование отвътре от страната ли се създава или външни сили или фактори го създават? (ако е отвътре е по-устойчиво)
  • Какво определя устойчивото съществуване на професии или браншове имащи високо образовани специалисти в България?
  • Ако на вас ви изникнаха някакви въпроси може пък тях да зададете или да дадете  отговор на не задаван въпрос.

Споменатия в цитата капан на ниска образованост има работещи решения, но не това е фокуса на този запис, а къде сме ние каква е нашата среда.

in links we trust: somеthing about the net

08.09.2011 § Вашият коментар

В следващото видео и интервюто в линка под него Дъглас Рушкоф говори за някои интересни неща. За мен бях откровения някои от идеите. Някои хора може да не са съгласни или да ги разберат, защото имаме различна „обща култура“.

Рушкоф казва, че сме програмирани и може да използваме системата в наша полза, да откажем да бъдем програмирани или да ние самите да програмираме, нещо по-добро. Заместете програмирани с част от системата или старата метафора винтче (зъбно колело) в машината. Въпреки, че в книгата си и видеото говори предимно за Интернет, тази силна идея е приложима навсякъде в създадения от човека свят. Защото всичко в създадения от нас свят е такова, защото някой е решил то да бъде така. Ние не го забелязваме, често го възприемаме, че нещата винаги са били така и е естествено, част от как работят и действат по принцип нещата.

Ето видеото:

[blip.tv http://blip.tv/play/AYLA7mIC%5D

Следва интервю изясняващо идеите на Рушкоф от видеото:
Program or be Programmed: The GeekDad Interview With Douglas Rushkoff 

http://www.littleshoot.org/ е една много интересна идея и програма интегрирана в браузъра. Работи на принципа Peer to Peer, което означава, че едновременно сте получател на услугата и доставчик. Има за цел три неща.

  • Търсене, според мен най-добре развитата им функционалност.
  • Публикуване в мрежата на http://www.littleshoot.org/
  • Сваляне

Всъщност идеята не е толкова проста, колкото я представям, вижте в сайта към какво се стремят тези хора с този софтуер. Ако не ви се разглежда едно откъсче.

The result is a standards-based peer-to-peer application that works directly from your browser with the most powerful searching, publishing, and downloading technology available today. 

LittleShoot is far more than just a powerful transmitter. It’s also a receiver, and it can find new signals. In many ways, it’s like Google for files instead of web pages, but that doesn’t cover the transmitting. With LittleShoot, publishing your content is clicks away, and you don’t have to wait for it to upload anywhere.

Върху LittleShoot  се разработва добавка, която има за цел да предпазва от цензура и да осигурява по-голяма сигурност на комуникациите (LittleShoot и сега има механизми за осигуряване на сигурност). В момента софтуера Latern е в бета и с покани, сайта е http://www.bravenewsoftware.org/

да откриеш топлата вода

17.07.2011 § Вашият коментар

Много често известните цитати остават неправилно разбрани. Виждаме в тях най-лесното, което можем да разберем. Себастиан Маршал задълбочено анализира цитата на Пикасо за творчеството и стига до същината му.

Всяко дете е творец. Проблема е да остане такова, когато порасте.

Пабло Пикасо

На кратко казано пътя към новаторството е откриването на топлата вода. преосмисляне на основите и преобразуването им.
Това отдавна го забелязах в онлайн маркетинга (този, който поне се стреми да е откривателски). Преосмислят се основни понятия и се връщаме към първоначалното им значение променено от новата среда.
Това според мен важи за много области. Това е бисер – преосмисли основите.
Докато в същото време много от нас са обсебени и омагьосани от новото. Новото на което му липсва посока и смисъл.

три неща, които харесах във филма "Аватар"

01.01.2010 § Вашият коментар

За „Аватар“ се изписа доста по блоговете. Различни причини има да го харесват. Повечето харесват страхотно направените извънземни и планетата им. Други, различния сюжет, в който хората са лоши.

Безспорно невероятно реалистично направеното 3D във филма ми хареса. Но не това е нещото, което най-много ми хареса. Трите неща, които наистина ми харесаха са:

  • „I see you“ казваха извънземните на човека, който са опознали
  • ритуала за преминаване към възрастните, ловците
  • идеята за глобално свързване, всичко в извънземния свят е свързано с останалото

„I see you“ това са силни думи. Аз ги разбирам виждам те такъв какъвто си. Не какъвто искам да бъдеш. Не какъвто си мисля, че си. Какъвто си, приемам те, какъвто си.

Ритуала за възмъжаване е нещо изчезнало в сегашния свят. Живота на младежа в минали  времена е бил подчинен да бъде достоен възрастен. Да има качествата и уменията за да бъде признат от другите. Качества, които са го правели член на обществото.

Идеята, че всичко е някак си свързано с останалото е нагледно показана във филма. Не просто със свещеното дърво „Ева“. Личи си в отношението на извънземните към животните и природата. Личи си в нещата, които смятат за свещени. Тази свързаност е издигната в свещена.

бъдещето на комуникацията?

27.12.2009 § 2 Коментари

В този запис е видео презентация на идея от MIT Media Labs. Идеята е страхотна и малко идеалистична. Прави възможно автоматично записване и разпознаване на личната ти социална мрежа. Това картографиране на социалната ти мрежа ти дава достъп до социалната мрежа на твоя познат, който също има картографирана социалната си мрежа и т.н. По този начин се документират връзките от теб до човек, с който можеш да се запознаеш, чрез свои познати. Това е нещо, което все още не е направено. Ползите от картографиране на контактите ти и тези на твоите контакти и т.н. е голяма. Дава достъп до много възможности за получаване на ценна информация и възможности за сделка или някаква друга дейност като откриване на квартира или нужен продукт. На чисто теоретично ниво това е свързването на всеки със всеки, защото като цяло мрежата ти от познати може да те свърже със всеки в света, но проблема е, да знаеш как да стигнеш до този човек, чрез кой да кажем 35 връзки в социалната ти мрежа ще те свържат с него. Една глобална технологична мрежа! Това би променило много нещата в обществото, в което живеем. Много повече от компютъра и Интернет. Защото тази мрежа променя начина на функциониране на обществото. В филма „Аватар“ извънземните имаха биологична, не технологична мрежа, която ги свързваше с всичко живо по планетата. Там бе показано, че свързаността със всички и всичко води до повече отговорност, по разумни действия и по-голяма сплотеност между хората. Тази хипотетично макар и технологична мрежа може да има подобен ефект, ако бъде оставена да се развива.

Естествено има и обратната страна, лошите последици. Този софтуер от MIT Media Labs е подобен на Facebook. Само, че събира много повече информация за теб. Тази информация е огромна власт, в ръцете на този, който има достъп до нея. Това не е лесен за разрешаване проблем. На английски му викат privacy. Съответно идеята за глобално свързаното общество и глобалната мрежа може също да е опасна. Глобалната мрежа не е автоматично добра, тя е неутрална, за разлика от тази в „Аватар“. Последиците от нея зависят от намеренията на хората, които я използват. Дори малка група от злонамерени хора, могат да бъдат в ролята на унищожителен вирус както става в с вирусите в Интернет.

Следва видеото с презентацията на идеята за ползване на смартфоните. Тази идея все още е само в изследователските лаборатории.

Where Am I?

You are currently browsing the коментари category at времето.