защо културата трябва да е свободна

04.03.2012 § Вашият коментар

Цитатите са от yovko.net, записа За хората и шапките. Цитатите са под Creative Commons Attribution license.
Историята е как Антони Райджеков прави представление, на което хората ако желаят плащат билет след края и какво се случва. Но също е и за идеите за свободното споделяне. Заради идеите цитирам части от записа с коментара ми към тях.

Даже в момента ми е трудно да възстановя кой какво точно каза, но общо взето говорейки за това, как изкуството в първообраза си винаги е било форма на стремеж да изразиш себе си, опит да докоснеш други около себе си, то никога исторически не е поставяло бариери пред публиката си. Дори бизнес момента с шапката при уличните музиканти и артисти не е бариера, защото те свирят или играят пред всички и след това някой минава с шапката за пари или се очаква някой да остави нещичко – каквото има, колкото има, колкото прецени и само ако иска. А сега този модел е изкривен от предварителна продажба на билети, от маркетинг трикове каква била трупата или режисьора, защото реално зрителят има право на глас едва накрая, но този глас вече няма тежест на оценка, защото той не може да върне билета си, ако не е харесал представлението. И че този модел не е еволюция, а деградация, защото отдалечава творците от публиката им с непреодолима дистанция между тях и подменя изначалната идея на изкуството да докосва, да променя – превръщайки всичко в сделка, премествайки акцента другаде. И колко по-нормално би изглеждало всичко, ако просто билетите се продаваха накрая и по желание. Така, вече те щяха да бъдат инструмент за оценка и нямаше да бъдат начално условие, нямаше да бъдат бариера.

Много добре е описано какво е творчеството, каква е същността му и как то е изкривено в наши дни. Някои музикални звезди често говорят за това, което правят като за продукт. Това не е изкуство, това е занаятчийство, тяхното е занаят като произвеждането на сирене 😉 . Не разбирайте погрешно мнението ми. Определени части от дейностите по изкуството могат да се сравнят със процесите при продуктите, но не и самото създаване на изкуството. Това е защото става въпрос за развити идеи с мисъл за интересите и на двете страни и повторяеми процеси, но не и в създаването на изкуство. Ако това става в изкуството, то става наистина продукт.

Хората си купуваха билети след представлението. Нещо повече. Някои си купуваха по два и по три билета.

Плащането по желание според мен има две страни.

Създаващия изкуство дали може да докосне публиката и дали това е публиката за неговото изкуство.

Човека, който получава изкуство е свикнал на култура подобна на конфекцията за масово производство, да се хареса на повече хора, не да докосне душата, а да докосне портфейла му или да открадне от вниманието му. Хора научени да харесват културата на конвейр, трудно ще се приучат да оценяват изкуството, което докосва душата им. Но все пак мисля,че е възможно и се случва.

Моят опит с културата на конвейр ме доведе до това да не мога да гледам телевизия, освен 1 може би 2 телевизионни канала. Може и тях да развалят, защото може да са такива понеже тепърва започват. Един блогър-киноман беше възкликнал, че ще се откаже от холивудските бози и подобни филми, не е голяма загуба за него. Аз съм на същото мнение. От доста време не мога да намеря скорошен филм, който да искам да гледам или да успея да изгледам.

Веднъж дори на представление дойдоха двама клошари. Мъж и жена. Даже мисля, че Тони ми каза после, че са идвали пак, но аз тогава не съм бил. Клошари, може би е силна дума, но е достатъчно близка….Не си купиха билети, разбира се, но… мисля, че Тони ми го разказа, понеже аз не съм го видял… след като може би се отпуснаха, че няма да бъдат изгонени, жената извадила някакво огледалце и счупен гребен и се сресала… преди представлението… Иска ми се да вярвам, че онази нощ тези двама души са се почувствали повече хора…

Това е една от най-важните страни на свободната култура. Достъпа до култура на хора, които иначе не могат да си я позволят. Наскоро затвориха голям сайт за пиратски книги. В сайта reddit го обсъждаха. Хора от континента Африка споделиха, че това е било прозорец към недостъпен за тях свят и е правило живота им по-добър, предполагам, в бъдеще дори финансово и като цяло. Това е за знанието, но и изкуството като част от културата може да крепи пламъка в душите на хора в подтискащи ги обстоятелства, да им показва възможността да бъдат други, за друг свят, по-добър или по-сложен отколкото са си мислили и т.н.

Още по-добре писано по темата макар и по-абстрактно: Верую за Свободата | Фондация „Отворени проекти“

Advertisements

Какво мислиш ти за това?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

What’s this?

You are currently reading защо културата трябва да е свободна at времето.

meta

%d bloggers like this: