човешкия материал

29.12.2011 § Вашият коментар

Това е цитат от Soulful Science на Diane Coyle. Copyright ©  by Princeton University Press. Мисля, че имам право на  откъс на цитат от книгата, но все пак имайте в предвид, че е защитена с  ©.

Текста е част от глава проследяваща развитието на моделите или теориите за растежа в икономиката. Той е за част то развитието на тези теории, не крайното им, но всяка теория наследява нещо от предишните, тази е една от новите, но не най-новата и актуална.

My earlier description of the neoclassical model referred toinputs of “labor” and mentioned, fleetingly, issues of labor quality, such aseducational attainment. The right kind of concept to use in a theory of growthis not the number of workers but rather a quantity which also takes account oftheir skills and effectiveness. The term used is human capital , theaccumulated stock of human abilities, by analogy with the accumulated stock ofequipment that makes up physical capital. Lucas adapted the standard model toincorporate human capital explicitly, including individual decisions about howmuch to invest to acquire knowledge. He argued that such decisions are made ina social context, in a way which has no parallel for decisions to invest inmachinery. If I live in a country where average levels of education are low, itis unlikely to pay me to invest heavily in my own human capital because thereturns will be low: they will be geared toward the average, which myindividual decision cannot affect. So countries can become settled in alow-level trap. Conversely, the payoff to my education will be greater if I’mworking with other people who are highly educated. Here is a mechanism whichcan clearly lead to divergence, not convergence, between economies. In terms ofthe formal model, Lucas introduced a production function depending on physicalcapital, aggregate human capital, and average human capital, with diminishingmarginal returns to the first two terms, and a spillover from average humancapital to the other terms. The incentive for individuals to invest in theirown human capital depends on the decisions of others.

Следва превода на български:

По-ранните миописания на неокласическия модел се отнасяше до ресурсите за създаване на „труда”и споменато между другото, въпросите за качеството на труда, като добиване наобразование. Правилната концепция за използване в теорията за растежа не е брояна работниците, а по скоро качеството, като се взимат в предвид техните уменияи ефективност. Използвания термин е човешки капитал, по аналогия със събраниясбор от оборудване, което съставя физическия капитал. Лукас е адаптиралстандартния модел за да го приспособи към човешкия капитал, включително и колкода инвестираш за да се добие знание. Той смята, че такива решения се вземат всоциален контекст, по начин който няма еквивалент при инвестицията във физическикапитал. Ако аз живея в страна, където средните нива на образованост са ниски емалко вероятно да инвестирам много в моя човешки капитал, защото възвращаемосттаще е малка: тя ще клони към средната, която моето индивидуално решение не можеда промени. Така страните биват хванати в капна на ниската образованост.Съответно възвращаемостта на моето образование ще е по-голяма, ако работя схора, които са добре образовани. Ето механизъм, който може да доведе до раздалечаване,а не до сближаване между икономиките. В условията на формалния модел, Лукаспредставя производствена функция зависеща от физическия капитал, сборниячовешки капитал и средния човешки капитал, с намаляващи гранична (маргинална)възвращаемост от първите два, и разпространяващ се ефект от средния човешкикапитал към първите две. Стимулите да инвестират в собствения си човешкикапитал зависи от решенията на другите.

Мислех да напиша коментар към този цитат, но реших, че ще ми е по интересно да задам въпроси. Ще се опитам да не задавам отговори. За мен от най-голям интерес представляваше текста подчертан в превода на български.

  • На кое място по грамотност е България в света (аз не знам)?
  • Качеството на образованието при наличната система на образование, определя ли се от нуждата от него? Тоест дали нивото на постиганото образование се определя от реалното му търсене?
  • Търсенето на хора с образование отвътре от страната ли се създава или външни сили или фактори го създават? (ако е отвътре е по-устойчиво)
  • Какво определя устойчивото съществуване на професии или браншове имащи високо образовани специалисти в България?
  • Ако на вас ви изникнаха някакви въпроси може пък тях да зададете или да дадете  отговор на не задаван въпрос.

Споменатия в цитата капан на ниска образованост има работещи решения, но не това е фокуса на този запис, а къде сме ние каква е нашата среда.

Advertisements

Какво мислиш ти за това?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

What’s this?

You are currently reading човешкия материал at времето.

meta

%d bloggers like this: